РАЗМЍТАМ, -аш, несв.; размета̀, -ѐш, мин. св. размѐтох, прич. мин. св. деят. размѐл, св., прех. 1. С метене разнасям, разпилявам прах, боклук и др. в различни посоки. — Размети малко тия боклуци пред вратата. ● Обр. Аз имах дом бедняшки, но сега / там въглените вятърът размита. Д. Жотев, ПМИ, 99. // Диал. С метене, премитане наляво и надясно разчиствам (пътека, път и др.) от прах, листа, боклук и под. Ето иде най-послека, / две ѝ моми път размитат, / да не праши бели поли. Нар. пес., СбНУ XVIII, 18.
2. Диал. Измитам (в 1 знач.); помитам. Рано ранила Вълкана / на личен ден, на Гергьовден: / размела е равни дворове. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 77. Я изляз, майко, я изляз, / че иде Славка кумичка! / Отвори порти високи, / размети двори широки. Нар. пес., М. Арнаудов, ВН І [еа]. Размитай, Вело, помитай .. / нареди редом столове, / че ще дойдат сеймени. Нар. пес., СбВСт, 757.
3. Прен. Разг. Обикн. ирон. С предл. з а и (диал.) з а р а д. Очаквам посещението на някого, имам желание да го посрещна като скъп гост. — Мамо, отивам у бабини... — Никъде няма да ходиш! .. Баба ти сега .. само за тебе размита. Г. Русафов, ИТБД, 254-255. Тръгнал Дабко нататък. Спрял пред царски палати. До портите — пазач. — Пуснете ме, чичовци! Царя искам да видя! — Я върви си по пътя! Царят за тебе размита! Ран Босилек, ГГ [еа]. — Забавиха се гостите ти .. — Знаят, дядо им Славе не размита зарад тях. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 262. размитам се, размета се страд.