РАЗМИШЛЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от размишлявам; размишление, размисъл. Неговите думи излизаха от неговото дълбоко убеждение, добито чрез дълго и мъчително размишляване. Т. Влайков, РП І, 150. Щом человек е дошъл до първата си съзнателност, той почва да размишлява върху хубостта и дражестта на околостоящите му естествени предмети. Това размишляване го въздигало на по-висока умствена степен. Д. Маринов, ИБЛ [еа]. — Каква е твоята професия? — Да бъда достоен човек. Как може да се постигне добре, ако не с размишляване върху всеобщата природа, а и върху собствения строеж на човека? Б. Богданов, КСС (превод) [еа].