РАЗМНОЖЀНИЕ ср. Остар. Размножаване. Наричат го [витамин Е] витамин на размножението. Намира се в сеното, в зелените растения и др. Осн. сел. стоп. VIII кл, 109. Размножението на селските и на градските учители в България в 1832 г. положи основание на огромни тайни общества. НБ, 1876, бр. 22, 86. Той съгляда, че лакомията на някои родители, за да им ся възпитат и отгледат децата без пари, спомагал за размножение на разврата. Й. Груев, СП (превод), 154.


Източник: Речник на българския език (онлайн)