РАЗМНОЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Биол. Който е свързан с размножаване (във 2 знач.), който служи за размножаване. За борба с безплодието .. се използва серум с витамин Е .. Серумът се използва и за управление на размножителните процеси, главно за предизвикване на многоплодие в крави, овце. ОБиол. Х кл, 69-70. Чигата живее в Дунава, а останалите [есетрови риби] — в Черно море, но през размножителния период навлизат и в другите големи реки, където хвърлят хайвера си. Биол. VІІ кл, 1982, 22. Чрез корена, стъблото и листата растението се храни и нараства .. Цветовете образуват плодове и семена. Наричаме ги размножителни органи. Бтн VI кл, 14. В един организъм се образуват само мъжки размножителни клетки, в друг — само женски. ПН, 1933, кн. 7, 99. Много риби са се приспособили към определени условия на размножаване и се придвижват на далечни разстояния, за да се доберат до тях. Миграциите им се наричат размножителни. П. Коларов, РП, 43. Размножителна функция. Размножителна способност.

2. Който служи за размножаване, за отпечатване в много екземпляри. Скоро в завода беше направен апарат, който нарекохме електрофотографска размножителна машина. СФ, 2003, кн. 1 [еа]. Бе проведен търг за доставка на компютърна и размножителна техника.


Източник: Речник на българския език (онлайн)