РАЗМО̀МВАМ, -аш, несв.; размомя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Лишавам от девственост, от целомъдрие; размомявам. Много булки белопазви / той [Кърджи Осман] до днес любил е, / много моми гривооки / до днес размомил е. Ив. Вазов, Съч. І, 93. Я думай сега, Неделчо, / .. / кой стари майки разплаква, / кой здрави момци съсипва, / кой млади моми размомва? Ц. Церковски, Съч. ІІ, 212. размомвам се, размомя се страд.