РАЗМЪ̀КВАМ, -аш, несв.; размъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. размъ̀кнат, св., прех. 1. Разг. Мъкна (в 1 и 4 знач.), нося или влача с усилие нещо в разни посоки, на различни страни; разнасям. Постоянните му [на Гужук] занимания бяха да размъква из двора един парцал и една скъсана заешка кожа. Ем. Станев, К, 24.
2. Правя дреха да се отпусне и разтегли, да провисне на някои места, обикн. като я дърпам на различни страни; развличам. Не тегли така пуловера, че ще го размъкнеш. размъквам се, размъкна се страд.
РАЗМЪ̀КВАМ СЕ несв.; размъ̀кна се св., непрех. За дреха и др. — ставам безформен, като материята ми се отпуска и провисвам на различни страни; развличам се, разтеглям се. Панталонките стигаха точно до средата на коленете му .., конопът не можеше да се изтъче плътно и те провисваха на различни страни, размъкваха се. Д. Фучеджиев, Р, 26.