РАЗМЪ̀РДВАМ, -аш, несв.; размъ̀рдам, -аш, св., прех. 1. Правя или ставам причина нещо да започне да се мърда, да се движи леко, обикн. като го клатя, бутам и др.; разклащам, раздвижвам. Размърда водата в кофата, за да я разхлади, тя беше се стоплила, като да бе стояла върху огън. М. Грубешлиева, ПИУ, 271. — Добре върви, другарю началник. Моята стрелка е готова вече.. — А как са другите.. — Не мърдат.. — Трябва да ги размърдаме — замислено каза Станкулов. М. Марчевски, П, 275. От време на време баща му [на Миленко] поразклащаше лампата и размърдваше фитила нагоре-надолу, от което се разнасяше из стаята силна миризма на газ. Ил. Волен, МДС, 58. Гористите скатове приближават изведнъж .., ветрец размърдва високата папрат. К. Константинов, НЗХ, 11. Топли струи, парфюмирани и игриви, размърдват свежия въздух. К. Константинов, ПЗ, 102.

2. Правя или ставам причина нещо да се мръдне, да смени мястото си, да се отмести леко; размествам. Отвърза [Момчил] бърже коня си, поведе го между овцете, размърда ги. А. Каралийчев, ЛС, 12. Ще сека дърва, ще копая, ще се кача на покрива, за да наместя старите зеленясали плочи, които снеговете са размърдали. А. Дончев, ВР, 198. Въпреки че стените на Карис бяха скрепени със земни руни, взривът беше размърдал многотонните камъни. От външните и вътрешните стени на замъка рухваха грамадни парчета зидария. В. Русинов, ВБ (превод) [еа].

3. За човек или животно — започвам да мърдам (в З знач.), да движа леко главата, тялото, крайниците си и др.; раздвижвам. Даскал Стефан помисли и размърда глава, като че се пробуждаше от сън. Д. Немиров, Б, 57. — Хайде бе, джандари, пуснете хората .. — Трай, Борисе! — отвърна подпоручик Бутурана и размърда тромаво тяло в избелял квадратен шинел. Д. Вълев, Ж, 48. Той [Ручилото] едвам размърдваше схванатите си ръце и крака от влагата. Кр. Григоров, Н, 88. — Не говорите ли френски? — Не! — отсече Пингов .. Човекът с пенснето вдигна ръце .. и размърда показалеца и средния пръст на дясната си ръка, като че ли режеше с ножица. Д. Спространов, С, 16. Кръстьо взе плика .. Помъчи се да прочете нещо, после размърда несигурно устни и върна пак плика на дъщеря си. Г. Караславов, ОХ, 294. — Гледай магарето! Виждаш ли го! Нашето е. Райчо се загледа: приличаше на тяхното .. Когато момчетата приближиха и го повикаха по име, то размърда уши и се обърна. Д. Габе, МГ, 28.

4. Прен. Разг. Подтиквам, подбуждам някого да се заеме с някаква дейност, начинание, да започне да прави нещо, да действа; активизирам. Васил Димитров .. от Рударци, който във вторник сам протестира на бул. „Цар Борис III“ срещу разбитото шосе, успя да размърда институциите и да ги накара .. да започнат да пълнят дупките. С, 2009, бр. 5772 [еа]. Трябваше му [на поручик Домусчиев] повод да размърда щаба. Д. Вълев, 3, 24. — Аз не съм просяк. Имам служба. — Служба! .. Видяхме какво означава тя. Изглежда, работата ти е да лежиш в тревата.. Но аз ще ви размърдам, мързеливци! М. Нейкова, ПО ІV (превод) [еа]. Двигателят на цялата наша цивилизация е описан. С три думи „Ревност, завист, мъст“. Не виждам друго, което размърдва цивилизования човек. Д. Цончев, П, 77. Мирно стойте, господа, / що е този шум, тревога? / Време ли е то сега / да размърдвате народа? Ц. Церковски, Съч. ІІ, 80. — Иди при майсторите да ги размърдаш малко, вече два часа почиват. размърдвам се, размърдам се страд.

РАЗМЪ̀РДВАМ СЕ несв.; размъ̀рдам се св., непрех. 1. Започвам да се мърдам (в 1 знач.), да се движа леко; раздвижвам се. Изведнъж тънкото въже, което се спущаше наспоред дебелото и служеше да се подава знак, се размърда и заигра. Й. Йовков, ЖС, 179. — Облак — извика с пълен глас Морозов и наостри слух. — Земя — отвърна му глух, излязъл като изпод земята глас. Листата на шумата се размърдаха и насреща му се изправи човешка фигура. К. Ламбрев, СП, 44. Гората се изправи срещу чичо Божина; върхарите ѝ неспокойно се размърдаха и зашепнаха: сякаш се готвеше да посрещне стопанина си. Ил. Волен, ЖХ, 93. Конете навлязоха в студената вода .. Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. І, 49. Устните на византиеца се размърдаха и Момчил разбра повече от движението на устните .., че императорът каза : — Юнак, юнак! Ст. Загорчинов, ДП, 488-489.

2. За човек или животно — започвам да се мърдам (в 1 знач.), да правя леки движения с част от тялото си, без да променям местоположението си; раздвижвам се. — Деца, отворете си тетрадките и препишете първите пет изречения .. Децата се размърдаха. След това зашумяха листи, заскърцаха пера. Елин Пелин, Съч. ІV, 170. — Ти откъде си, бе момче? .. — От видинските села — отвърна смутен младият мъж и се размърда стеснено на мястото си. В. Райков, ПВ, 122. Клиентът се размърда на стола, подаде се напред и отново се взря в огледалото. Д. Спространов, С, 17. Другоселецът лежеше на земята; при нашето влизане той тежко се размърда, надигна се на лакът и запъшка. К. Георгиев, ВБ, 102. Той спря колата с удари на спирачките.. Какво се е случило? Офицерите се размърдват и потриват ударените места. П. Вежинов, НС, 54. Пияният пъдар, който здраво държеше някакъв остен в ръцете си .., почна жестоко да муши невинното животно. Биволът .. се размърда и разскача, почна да сумти и да фучи. Елин Пелин, Съч. ІV, 145.

3. За човек, животно, превозно средство — започвам да се мърдам (във 2 знач.), местя, да се придвижвам напред или от едно място на друго; раздвижвам се. Влакът заскърца.. Бяха стигнали на гара Темелково. Около него се размърдаха: едни напущаха купето, други заемаха местата си. И. Мартинов, М, 50. Пръв се отрони от гробищата пчеларят .., подир него се размърдаха и другите хора. Й. Радичков, ВН, 151. Мъжете се размърдаха, започнаха да излизат от редакцията. В. Геновска, СГ, 32. — Върви виж за какво бият барабаните, Тинке. Че размърдай се, де! Излез малко навън. А. Каменова, ХГ, 196. Сред турците се надигна бърза врява .., размърда се цялата тълпа, задните побутваха по-предните и току се повлякоха всички надолу по улицата. Д. Талев, ПК, 624. Времето за продажба бе тъкмо сега, когато хората от квартала се размърдваха за малко насам и натам. Б. Райнов, ЧЪ, 191. Колоната от автомобили се размърда.

4. Прен. Разг. Заемам се с някаква дейност, начинание, започвам да правя нещо, да действам; активизирам се, задействам се. Българите се размърдаха, оживяха .. Нощем мъжете ковяха оръжие, а денем отиваха по нивите да прибират земния плод. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 163. — Какво си мислел ти — изви глас Нешев .. — не е важно сега. Бея не можа да заловиш .. И влизаш в града в най-лошо време .. Турците са се размърдали и готвят нещо. Д. Талев, И, 84. — Свърши се с мъртвата тишина над Румелия, Иване, размърда се народът. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 62. И строители, и инвеститори разбрали, трябва да се даде преди всичко на индустриалното строителство път.. А защо по-рано не е станало това? .. Едва когато ножът опрял до кокала, са се размърдали. ВН, 1959, бр. 2542, 2.

◊ Размърдвам си / размърдам си задника. Разг. Грубо. Заемам се с някаква дейност, работа, започвам да правя нещо, да действам. — Ей, мен ме чака работа. Все пак трябва да свърша едно-друго днес .. Тя се захили. — Ами размърдай си задника тогава и започвай да работиш! К. Вълова, Ш (превод) [еа]. Във възрастта на четиридесетте .. той си бе размърдал задника и бе подал документи за работа в правителството във Вашингтон. Т. Стоянов, ТХ (превод) [еа]. Размърдвам си / размърдам си мозъка. Разг. Започвам съсредоточено да разсъждавам, да мисля върху нещо. Майчето погледна Флин. — Размърдай си мозъка сега — каза тя. — Кой знае, че сме набъркани в тая работа? Флин се замисли. Н. Петков, НОМБ (превод) [еа]. — Я си помисли .. кога на тия хора ръкопляскат? Помисли си де, размърдай си мозъка. Ст. Поптонев, НСС, 254.


Източник: Речник на българския език (онлайн)