РАЗМЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; размъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя или ставам причина нещо (течност, воден басейн и под.) да стане мътно, непрозрачно, да се появи мътилка в него; помътнявам2, замътвам1. Противоп. избистрям, обистрям. Нагрява се епруветката. Отделеният газ размътва бистрата варна вода. Хим. VІІ кл, 1950, 9. Примамваха любопитството ѝ [на Марина] редки дървета и храсти, смътно проблясващи води, които никой никога не размътваше. Д. Фучеджиев, Р, 52. Лошата инсталация в турско време .. не само е размътвала често водата, но още и пренасяла заразителни болести. П. Делирадев, В., 137. Бурята размъти двете езера, после тя утихна, но водите продължаваха да растат, да се надигат тъмни и тежки. Д. Талев, С, 276. Проливните дъждове понякога прекалено много размътват реките и тогава риболовът става много труден.
2. Прен. Разг. За алкохол, горещина, силно чувство и др. — правя ума, съзнанието, разсъдъка на някого неспособен да разбира, схваща или да разсъждава трезво, разумно; помътнявам2, замътвам1. Противоп. избистрям, обистрям, прояснявам. Раксин хвърли поглед към протовеста и продума бавно: — Виното сърцето весели, а ума размътва. Ст. Загорчинов, ДП, 130. Голямото количество коняк, което [Борис] бе изпил от сутринта, бе размътило вече съзнанието му. Д. Димов, Т, 441. Сафиа зяпаше пейзажа, който се нижеше навън. Двете таблетки диазепам размътваха главата ѝ. М. Илиева, ПБ (превод) [еа]. Блясъците на яростното юлско слънце .. размътваха главите, разтапяха в пот телата. Ил. Волен, МДС, 13. Раната в бедрото .. продължаваше да кърви. Айдар беше виждал такива рани. Брат му щеше да умре. Това размътваше разсъдъка му, пречеше му да мисли трезво. С. Миланова, ЛАР (превод) [еа]. Ревността и обидата размътиха мисълта му. Елин Пелин, Съч. І, 100.
3. Прен. Разг. Правя или ставам причина някой да изгуби душевния си покой, вътрешния си мир и хармония. — Харесва ли ти се тая песен, Лазо? Лазо не отговори .. — Я спи, я плаче — обади се Стамо .. Лазо не заспа. Закачката размъти младата му душа. Елин Пелин, Съч. І, 14. — Слушай, Мавруде, да не идваш вече в наше село, като ни носиш все такива писма .. Дето размътват на човека душата. Ив. Карановски, Разк. І, 71. И отдели магът четвъртата капка, та я закле .., и капката стана човешка сянка .. А момата изпи питието .. и обикна младежа .. Но тровеше сянката миговете на щастието му — и размътваше покоя на сърцето му. Н. Райнов, БЛ, 208. Една непредвидена неприятност размъти спокойствието му. Т. Харманджиев, Р, 75. размътвам се, размътя се страд.
РАЗМЪ̀ТВАМ СЕ несв.; размъ̀тя се св., непрех. 1. За течност или за воден басейн — ставам мътен, непрозрачен, с мътилка; помътнявам1, замътвам се. Противоп. избистрям се, обистрям се. В течността се поставя стъклена тръбица, през която се издишва въздух. Бистрата течност се размътва. Хим. VІІ кл, 1965, 10. Ико стана и нагази във водата .. Водата се размъти и към мътилката се устремиха десетина едри .. пиявици. П. Здравков, НД, 32. Рукна пороен дъжд .. Черни Искър се размъти, забуча. Цв. Ангелов, ЧД, 9. Тяхната [на изворите] връзка с повърхностните валежи е съвсем къса, но при все това витошките извори се съвсем слабо размътват. П. Делирадев, В, 137. — Кладенеца беше се размътил, та съм чакала дружките си, дорде се избистри. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 5. Дорде не са размъти водата, не са обистря. Погов. П. Р. Славейков, БП ІІ, 146.
2. Прен. За очи, поглед — ставам мътен, замъглен, губя блясъка и ясния си цвят, обикн. под влияние на силно чувство, изпит алкохол и др.; помътнявам1, замътвам се. Противоп. избистрям се, обистрям се, прояснявам се. — Кои най-много приказват за тебе? — и очите на Черньо се размътиха от кръвна обида. К. Петканов, ДЧ, 420. Добра млъкна и втренчи поглед в турчина. Очите ѝ се размътиха от гняв. Д. Талев, И, 418. Тясното лице на Андрея побеля, останаха там само сините му очи и в миг потъмняха, размътиха се. Д. Талев, ПК, 676. След третата чаша с вино очите му се размътиха и започна да говори неразбираемо.
3. Прен. За ум, съзнание, разсъдък и под.— губя способност да разбирам, да схващам или да разсъждавам трезво, разумно, обикн. под влияние на алкохол, горещина, силно чувство и под.; помътнявам1, замътвам се. Противоп. избистрям се, обистрям се, прояснявам се. Главата ѝ се размъти леко от алкохола. Д. Димов, ОД, 236. Очите светяха и чувствата се изливаха в поток речи разпалени, и главите се размътваха в тая .. винена атмосфера. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 220. Термометърът показваше четиридесет градуса. Лицето му [на Мюрие] ставаше все по-червено. Разсъдъкът му се размътваше. Д. Димов, Съч. І [еа]. Позаболява те глава, мозъкът се размътва — цял възвираш от горещина. Ил. Волен, МДС, 214. Змията започна да върти глава на всички страни .. Чеди кръстоса поглед с металната гадина и .. за миг съзнанието ѝ се размъти. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа].
4. Прен. За душа, сърце — загубвам спокойствие, вътрешен мир и хармония, обикн. при силно чувство, преживяване и др. Душата на Ванко се размътваше от болезнен страх и злоба. Кр. Велков, СБ, 39. Борис не страдаше толкова от наранената си гордост, а се бе размътила душата му от голяма скръб. Д. Талев, И, 256.
◊ Размътва ми се / размъти ми се мозъкът. Разг. Изпадам в състояние да не мога да разсъждавам трезво. Размътвам / размътя мозъка на някого. Разг. 1. За алкохолно питие — правя някой да не може да разсъждава трезво, да няма ясно съзнание. 2. Повлиявам зле на някого, като му внушавам вредни идеи и го отклонявам от правилния начин на мислене и действие. Няма да ви позволя да припарите до учениците, защото вие размътвате мозъците им, обърквате ги, научавате ги да се съмняват във всичко и да стават разсадници на неверие и малодушие. Г. Караславов, Избр. съч. II, 182. Размътвам / размътя водата. Разг. Предизвиквам объркване, нестабилност в някаква област, сфера, дейност и под., като разпространявам невярна информация или извършвам действия, които вредят на нормалното ѝ развитие. Размътвам / размътя ума (главата) на някого. Разг. Предизвиквам объркване, неяснота в разсъжденията на някого, като му внушавам погрешни или вредни идеи, разбирания и под. и така го отклонявам от правилния начин на мислене и действие. Срещата между Цанкова и Каравелова беше много студена. Цанков се боеше да не би върналият се изгнаник да размъти още повече ума на младите либерали. С. Радев, ССБ І, 409. Ония голтаци и черквата ще оберат. И черковните лозя ще вземат. На паството ще размътят главата. За това най ме боли. Ц. Лачева, СА, 36.