РАЗМЪ̀ТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от размътя като прил. 1. За течност или за воден басейн — в който има мътилка, който не е бистър, прозрачен; замътен1, помътен, неизбистрен. Противоп. избистрен. От размътената вода се подаваха острите листа на папура. П. Бобев, ГЕ, 24. Песъчливият провлак между двете езера .. изчезна, погълнаха го прииждащите води .. Жилищата, работилниците, църквите .. бяха ниско надвесени над дълбоките, размътени води и изглеждаха толкова нетрайни. Д. Талев, Съч. VІІІ [еа]. Съвсем накратко ще спомена и за нашето пътуване срещу течението на една широка, бавна, размътена река с параход. Т. Вълчев и др., БК (превод) [еа]. Животното .. щеше да потъне, но с отчаяно усилие измъкна тялото си до половина от водата. После течението го повлече надолу, обагряйки размътения поток с кръвта му. Б. Миндов, Пр (превод) [еа]. Заплува предпазливо в топлото размътено море. Загубила е предишния тренинг, ръцете ѝ отмаляват. О. Шурбанова, СД [еа]. До морския бряг стоях замислен ази / и гледах как със шум търчат / пенливите размътени талази. К. Христов, ПВ, 25.
2. Прен. За очи, поглед — който няма бистрота, който е замъглен, без блясък и ясен цвят; замътен1, помътен. Противоп. избистрен. — Като оздравееш, ще ходиш всяка неделя на черква .. Дядо Никола дигна глава и дълго гледа жена си. Тя се уплаши от размътения му поглед и млъкна. К. Петканов, ОБ, 114. Ненадейно болната отново забълнува.. Ето, тя се мята трескава .., дига клепачи, гледа с размътен поглед. Ив. Хаджимарчев, ОК, 286-287. „Човек на ракията“ — помислих си, като погледнах сбръчканото лице и хлътналите размътени очи. Б. Райнов, ЧЪ, 5.
3. Прен. За ум, съзнание, разсъдък и под. — който е неспособен да разбира, да схваща или да разсъждава трезво; помътен, замътен1. Противоп. избистрен. Неясни мисли, една от друга по-неприятни, се рояха в размътената му глава. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 302. След като си пийнал, се почувствал по-добре. Забелязал, че слушалката на телефона не е на мястото си и с размътеното си съзнание сигурно не си е спомнил какво е правил с нея. Ж. Георгиева, ДС (превод) [еа]. Уморени, вкочанени от влагата, с размътени глави от постоянното морско люлене, не се и сетихме да погледнем часовника. П. Михайлов, МП, 30. Събуди се малко преди влакът да спре на познатата гара. Слезе на перона с размътен мозък и още сънен, като потръпваше от студ. Ем. Манов, ДСР, 457.
4. Прен. За душа, сърце — който не е спокоен, в който няма вътрешен мир и хармония. Той дори се ядосваше на тоя хубав пролетен ден .., като че това време хич и не искаше да знае, че тук .. има един Рангел с размътена душа и сърце. Кр. Григоров, Н., 63. — Утре ще се видим, нали? — каза Димитър, като пое ръката ѝ .. Калинка си отиде с размътена душа. Т. Харманджиев, Р, 170.