РАЗМЪ̀ЩАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); размъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Размътвам; размътям. Едно агне пиело вода на една река, вълкът го видял и .. рекъл му: „Не ми размъщай водата“. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 64. Кога много па̀ри са струпат наедно, а не са издигат, наричаме ги мъгла, която размъща въздухът. Т. Шишков, ПХ (превод), 17. Той си остана все с тая тъпа, злобна, недоумяваща болка, която свиваше до разкъсване устните му, размъщаше погледа му. Й. Йовков, Разк. І, 157. Царете .. знаят, че виното — .. то е божи нектар, размъща всякоя глава, затова те предпочитат да си го пият сами. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 377. Ненавист не размъща / духа ми ведър; / днес в моите гърди / пак блика източник на обич всемогъща. К. Христов, ИБ, 45. размъщам се, размътя се страд.
РАЗМЪ̀ЩАМ СЕ несв. (остар. и диал.); размъ̀тя се св., непрех. Размътвам се; размътям се. Просто селско момче беше Герасим. Не знаеше какво е съдилище, за пръв път душата му се размъща така. Ст. Даскалов, СД, 254. Водата отдето са размъща, оттам са и обистря. БНТв ХІІ [еа].