РАЗМЪ̀ЩАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от размъщам и от размъщам се; размътване, размътяне. Така, както са наченали да работят някои днес за съединение, не работят освен за размъщане на умовете, за смутолевание на самийт въпрос на съединението. П. Р. Славейков, ПХС, 37-38.