РАЗМЯТАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от размятам2 и от размятам се; размятване2. Селянките изскочиха изневиделица и я хванаха за косата. Засипаха се удари, ритници, започна диво драскане, хапане; влачене и размятане за дрехата, косата. М. Дубарова, И, 112.
РАЗМЯТАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от размятам3 и от размятам се.