РАЗМЯ̀ТВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от размятвам1 и от размятвам се.

РАЗМЯ̀ТВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от размятвам2 и от размятвам се; размятане1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)