РАЗНЕБЍТЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разнебитен. Вардарски определя гражданството за вярно на народния идеал. В Горноджумайско според него, за разлика от Неврокопска и Разложка околия, няма разнебитеност, нито враждебно настроение. Д. Тюлеков, ОР [еа]. Разнебитеност на пътищата.