РАЗНЀЖВАМ, -аш, несв.; разнѐжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя или ставам причина някой да стане много нежен, мил, ласкав, любвеобилен към някого, да прояви любов, обич, внимание. — Целуни ме за последен път, Бори! — Не ме разнежвай, стига ми! И без това вече всички са на крак. Й. Вълчев, СКН, 142. Той не беше от ония, дето се кланяха, целуваха ръце, разнежваха с мили думи и гъделичкаха до премала женското сърце. Ст. Даскалов, СЛ, 179. Искреното му признание я разнежи и на тръгване тя го целуна продължително.
2. Ставам причина някой да се развълнува силно, предизвиквам силно вълнение, умиление или жалост у някого; разчувствам, трогвам, умилявам, размеквам. Родният град, домашната обстановка .., милите кътчета .. го разнежиха .., разчувстваха. Г. Караславов, ОХ ІV, 256-257. Тихата радост на неделното утро, преливаща във въздуха, ароматът на акацията, спокойствието на огрения от слънцето двор го разнежиха. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 82. — Той не обича да приказва за миналото, защото миналото винаги разнежва хората. А ние с вашия бригадир сме сурови хора. К. Калчев, ДНГ, 131. Дядо Костадин продума .: — Ще ида да донеса друга кошница .. — Дядо, аз ще ида, ти не се мори! Тая милувка съвсем го разнежи. К. Петканов, СВ, 186. Цял рояк от възпоминания разнежи сърцата им. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 97. Добричаните ни обгалиха с гостолюбие и сърдечност, която разнежи душата на Елин Пелин. СбАСЕП, 233. разнежвам се, разнежа се страд. Понякога те [двамата влюбени] .. се разнежват внезапно, прегръщат се и се обсипват с милувки. Св. Минков, РТК, 90.
РАЗНЀЖВАМ СЕ несв.; разнѐжа се св., непрех. 1. Ставам много нежен, мил, ласкав, любвеобилен към някого, проявявам любов, обич, внимание към някого. Дамян се разнежи, разшава рамото си, предпазливо отхвърли десницата си и я обгърна през кръста. К. Петканов, ДЧ, 162. Уж аз почти изпих виното, а приятелката я хвана и се разнежи, взе да ме гали по ръката. Г. Краев, СТ, 13. Яворов понякога се разнежва — държи се с нея гальовно, опитва се да я утеши .., даже ѝ говори за любовта си. М. Кремен, РЯ, 472.
2. За човек или сърце, душа — развълнувам се силно от нещо или някого, обхваща ме силно вълнение, умиление или жалост; разчувствам се, трогвам се, умилявам се, омеквам. Със задавяне успях да му разкажа цялата история с моята пара̀ и как са рухнали .. надеждите ми да си купя петленце. Баща ми се разнежи, устните му помръднаха — и взе, че ме целуна по лявата буза. Кр. Григоров, ОНУ, 14. — Да си жив, сине! Да ти даде Господ да хилядиш в новото гнездо! .. — разнежи се старецът и очите му се наляха със сълзи. Ст. Даскалов, МЧ, 153. Невидим куршум беше отхвърлил капачето на дясното ѝ коляно .. Руменов не можа да сдържи задавилата го мъка и изхълца.. — Не се разнежвай, Василе! — ласкаво му каза тя. Х. Русев, ПС, 218. След големия успех на момчето дядо му се разнежи и му подари петстотин лева. К. Калчев, ЖП, 367. Старият хайдутин се разнежвал, когато слушал свирнята на кавала. Н. Ферманджиев, РХ, 45. Земята го галеше, викаше го като загубен син .. и той само тоя чуден глас долавяше. Коравото му сърце се разнежи, не виждаше нищо друго освен зрелите ниви. К. Петканов, Х, 170.