РАЗНЀЖЕНО нареч. 1. С голяма нежност, любов, обич; нежно, ласкаво, мило1. Спусна се към него, прегърна го и притисна лице към неговото.. — Митко, колко мисля за тебе, Митко — разнежено каза девойката и трепереше в силната му прегръдка. Х. Русев, ПС, 190. Тя внезапно добави съвсем разнежено: — Не бих могла да понеса ... — Кое, Катенце? Раздялата ли? М. Грубешлиева, ПИУ, 155. — Тинке, а поизлез, мама, стига толкова си се привзирала! — подвикна ѝ разнежено майка ѝ. Ст. Даскалов, СД, 236. Откакто бе минал в нелегалност, той не бе виждал нито веднъж майка си и сега бе решил да я зарадва за Нова година. „Милата ми майчица!“ — мислеше си той разнежено. Д. Ангелов, НЖС, 231. Случваше се понякога .. да се прибере в спалнята, когато Юлия е вече отдавна заспала .. В такива случаи младият професор спираше за половин минута пред леглото ѝ, гледаше я разнежено и мълчаливо. П. Вежинов, СО, 133-134.
2. С голямо вълнение, умиление или жалост; развълнувано, разчувствано, трогнато. — Ама и дете ли имаш? .. — Дете. Момиченце .. — Момиченце — повтори разнежено и чертите на мъжественото му лице се разтопиха от умиление. Д. Ангелов, НЖС, 155. — Море, моренце ... — разнежено въздъхна Панчоолу... — Простор! Синьо! Н. Антонов, ВОМ, 61. Златан гледаше разнежено малките жълти трамвайчета, които му напомняха за София. П. Вежинов, ВР, 92.