РАЗНЀЖЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Чувство или състояние на разнежен. Съпругата му .. загледа съпруга си с безкрайно умиление. Той разбра веднага значението на тая нейна разнеженост, сне кошницата от лавицата и измъкна най-отгоре един пакет, увит във вестник. Св. Минков, РТК, 51. Цял пламнал от смущение, от .. младежка разнеженост, която подкоси краката му, той не разбра как стигна края на сокака и понечи да отвори малката порта на Горановия двор. Ст. Дичев, ЗС І, 506. Лицето на моя приятел беше сурово, затворено .., нямаше ни следа от доскорошната разнеженост и замечтаност. Др. Асенов, СВ, 111-112. Не беше време за излишна разнеженост, за проява на чувства. Д. Спространов, С, 185. Силен изстрел на улицата го изтръгна от състоянието на разнеженост, в което бе изпаднал след разговора с нея.