РАЗНЍЗВАМ, -аш, несв.; разнѝжа, -еш, мин. св. разнѝзах, св., прех. Изваждам зърна, мъниста и под. от наниз, гердан; изнизвам1. Противоп. нанизвам, нижа. — Я да разнижа .. мънистени зрънца от герданите, че да направя за дядовата Обрешкова магаричка едно герданче. А. Каралийчев, В, 82. // Развалям наниз, гердан и под., като изваждам (част от) нанизаните в него зърна, мъниста и др.; изнизвам1. Ако пък за конче / имало си грижа, / що не си ми рекло / гердан да разнижа, / кон да ти проводя. К. Христов, Кр, 66. „Какино конче ранено / .. / нанизо ще си разнижа / гривата ще ти нанижа“. Нар. пес., СбНУ ХХV, 10. Разнизах герданчето и си направих от мънистата му гривна. разнизвам се, разнижа се страд.
РАЗНЍЗВАМ СЕ несв.; разнѝжа се св., непрех. 1. За наниз, гердан и под. — изваждат се, изпадат нанизаните зърна, мъниста и под.; изнизвам се. Хубава Неда .. в градина седи / .. / ситно герданче тя си нижеше. / Тя го нижеше, то се разнизва. Нар. пес., СбВСт, 677. Герданът се скъса и започна да се разнизва — перлите се вадеха една след друга и падаха на земята. ● Обр. Хорото се разниза като скъсан от ергенска ръка гердан на моминска шия. Ст. Даскалов, ЕС, 58. Изведнъж правилните и сбити квадрати оживяват, разбъркват се, разнизват се като разкъсани броеници. Й. Йовков, Разк. І, 77.
2. Остар. За тъкан, материя — разнищвам се. Черната ѝ рокля се закачаше по тръните всеки миг и се разнизваше. Л. Стоянов, Б, 143. ● Обр. Така са е разнизало това хитро сплетено ткане, на което бяха дали името уния и което малко остана да раздели народа ни на два неприятелски лагера. Ч, 1872, бр. 13, 602.
3. Остар. и диал. Разрушавам се, съсипвам се; рухвам. — Знаеш ли, че да се не блъскам аз за сичко и за сичко да не съм аз насреща, нашата къща ще се разниже? Т. Влайков, Съч. ІІ, 77. Ето .. какви са нашите чорбаджии, които са обязани да водят народа .. Аз ви уверявам, че ако в нашето нещастно отечество да не би били тия изроди, то турската държава отдавна би се разнизала и сама. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа].
4. Остар. и диал. За кости — отделям се от плътта, разпадам се. Майка му проклева Стояна да лежи още девет години, костите му да се разнижат. Б. Ангелов, ЛС, 95. Лежал си е три години, .. / ни умрува, ни станува. / Кости му са разнижаха / по постелята попадаха. Нар. пес., СбНУ ХLV, 347.