РАЗНЍМАМ, -аш, несв.; разнѐма, -еш, мин. св. разнѐх, прич. мин. страд. разнѐт, св., прех. Остар. и диал. Разнемам. Впрегнали сутринта колата, качил се чичо Манчо, взел Тенко .. поводите и поел на път. Чина Мина ги изпратила накрай село .. и се върнала да разнима квасника. Чудомир, Съч. ІІ [еа]. Мясела съм си кисело, / мясела и втасало, / жа ида да го разнима / добри ми гости дойдоха. Нар. пес., СбНУ ХХІХ, 248. разнимам се, разнема се страд.