РА̀ЗНИЦА ж. Остар. Книж. Разлика; различие; отлика. Всеобщото изсиромашаване беше въдворило равенството, изгладило разницата между класове и състояния. Всички бяха сега бедни. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 6. Още веднъж на връщане се убеждавам каква голяма разница има между нашите гробници и ония на римляните, произхождаща от възренията, които старите са имали за смъртта и които имаме ние. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 61. — Нито спиш, нито сънуваш: напреде ти е ученикът ти Мацко.., с тази само разница, че сега го казуват Сотир Трипанев. П. Р. Славейков, ЦП ІІІ (превод), 5. Ще видим пак истите причини за бой .. межу Черна гора и Турция .. То не е разницата на вярата, на произхождението, .., ами са разнообразните интереси. ЦВ, 1856, бр. 295, 76. Основните разници между отделните наречия остават занапред драгоценен материал за изпитване на нашите учени мъже. Д. Маринов, ИБЛ [еа].
— Рус. разница.