РАЗНЍЩВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разнищвам и от разнищвам се. Как ли ще обясни техническият ръководител защо един от панталоните е протъркан до разнищване? ВН, 1959, бр. 2468, 2. Панталонът трябва да бъде вътрешно навсякъде обшит, не трябва да има разнищвания по шевовете. Т. Кръстев и др., ТГДО, 109. Колко връзки се разрушили по нейна [на Лара] вина! И колко вечери посветила тя на разнищване и анализиране на причините, поради които непрекъснато губела любовта на мъжете. ЖнТ, 2007, бр. 43 [eа].