РАЗНЍЩЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разнищя като прил. За материя, дреха и др. — който има измъкнати, излезли извън тъканта нишки. — Откъде накъде мислите, че имам пари?.. Нямам! Аз да имам, най-напред за себе си ще помисля, я ме виж — той показа оръфаните си и разнищени ръкави. Й. Йовков, ЖС, 103-104. Ръкавите на двете ризи бяха грижливо закърпени. Яката на едната беше с разнищен ръб и зашита с черни конци. Кл. Цачев, ГЗ, 171. Горе можеха да се намерят изтърбушени стомни, шезлонги с разнищена плетка .. и дори някакъв ковьор, на който е останал само вътъкът. П. Вежинов, ДВ, 16. Поради заболяване бях освободен временно от каторжна работа и останах да лежа върху разнищения сламеник. Мл. Исаев, Н, 452.