РА̀ЗНО нареч. Остар. Различно; по различен начин. Н а й д е н: — Ти ми кажи! Как мислят, кой ще спечели облога? Д о б р и: — Разно мислят. Р. Стоянов, М, 48. — Какво? — почуди се Джонко. — Ще те питам .. не съм те питала, пък думаха разно — бъблеше Ангелина, като .. си криеше лицето. А. Страшимиров, ЕД, 36. Много и разно се говори за свирепствата в България, за причините на въстанието. НБ, 1877, бр. 46, 250. В закона за устройството на въоръжените сили .. е казано, че свършившите специални училища служат във войската само една година .. Тази забележка обаче разно се тълкува и изпълнява. Гр, 1906, бр. 8, 125. Правописанието во всичките преписи .. не отива все еднакво, поради това не намирам потребно да го пазя, особено в тези думи, които в разни места са писани разно. ПСп, 1871, кн. 4, 8.