РАЗНОБА̀ГРИЕ, мн. няма, ср. Книж. Съвкупност от различни багри, цветове; многобагрие, многоцветие, разнобагреност, разноцветност, пъстрота. Вълните са и тихи, и бурни, а морето има много цветове. Дано в следващите си книги Михаил Михайлов улови още от неговото разнобагрие. ЧМ, 1999, бр. 308 [еа]. ● Обр. Многозвучието и разнобагрието в лириката на Слав Караславов оставят у нас .. респект. Ив. Спасов, БС, 78.


Източник: Речник на българския език (онлайн)