РАЗНОБО̀Й, мн. няма, ср. Книж. Наличие на различни мнения, схващания, позиции и под. по определен въпрос, липса на единство, на съгласие; разногласие. Противоп. единодушие, консенсус. Правителството бе неотстъпчиво, диво, самонадеяно, а в стачните редове се забелязваше умора, долавяше се разнобой в ръководството. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 546. Не само между управляващите и опозицията, но и сред самите управляващи има разнобой по въпроса дали персоналът в една болница да ползва преференциални цени при приватизацията. Пол., 2008, бр. 214 [еа]. Продължаваме да се надяваме .. да станем членове на НАТО и ЕС. Въпреки че никога досега в държавата не е имало такъв разнобой между президент, шеф на ГЩ и военен министър. Дем., 2002, бр. 140 [еа]. Проблемът за опазване на тайната е разпокъсан между твърде много нормативни документи, което води до неяснота и разнобой. Сега, 2004, бр. 192 [еа]. // Липса на единство, на съгласуваност в нещо, в нечии действия. Докато учителите все пак протестираха наистина масово и респектиращо, при медиците се получи пълен разнобой в организацията. С, 2008, бр. 5401 [еа]. Съществува сериозен разнобой между макроикономическата политика на правителството и това, което се прави в областта на структурната реформа. Кеш, 2002, бр. 19 [еа].
— От рус. разнобой.