РАЗНОВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. За две или повече действия или обекта — които стават или са възникнали, създадени и под. по различно време. Противоп. едновременен1. Военните действия през 1913 г. се характеризират с разновременното преминаване в настъпление и отбрана на отделните обединения, което прави почти невъзможно изготвянето на съотношение между тях. И. Криворов, ВИБА [еа]. В сложния комплекс от разновременни градежи, каквито са .. останките от източната порта .., могат да се отличат и следите на най-стар градеж от края на II в. К, 1971, кн. 2, 22. Тя [крепостната стена] има дължина над 200 м .. Личат разновременни поправки, като камъните са подравнявани със счупени тухли. С, 2006, бр. 4738 [еа]. Първият въпрос, който възниква при анализа на тези разнообразни и разновременни сведения, засягащи Странджа, е за границите на областта Загоре. В. Фол, КИНС [еа]. Свършват ся в нашата православна черкова някои особени .. священодейства .. и свършват се в различни времена според черковното нареждане .. Към тия разновременни священодейства относят ся шест тайнства. З. Петров и др., ЧБ (превод), 121.


Източник: Речник на българския език (онлайн)