РАЗНОГЛА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се състои от различни и обикн. много гласове, звуци; разноглас, многогласен, многоглас. Противоп. едногласен. По дворовете мучаха говеда, вдигаха врява деца .. и над цялото село се носеше разногласният хор на кучешки лай. Х. Русев, ПС, 160. Около воденицата сега стана тъмно; тишината обзе цялата лъка и нищо не се чуваше освен дрънкалките на скорците .. и размесените разногласни песни на жабите. Ц. Гинчев, ГК, 96. Непрекъснато свирят автомобилни сирени .., чува се тайландска, китайска и английска реч. Неочаквано сред този разногласен шум долетяха руски думи, позната мелодия. ВН, 1960, бр. 2617, 4. Градината ехтеше от разногласни крясъци, пеене и чуруликане на птици, от рев, писък и вой на животни. Д. Минчева, ЧА (превод) [еа].
2. Само мн. За музикални инструменти, звънчета и под. — които имат различно звучене, издават различни звуци; разноглас, разнозвучен. Нарядко се обаждаха хорово египетски мандолини.. и звънчета, заглушавани от ударите на дайретата .. Целият сбор от разногласни инструменти създаваше .. ритмичен хор. Л. Павлов, АТ (превод) [еа]. Когато се връщаха козите от паша, запяваха разногласни звънци и децата излизаха да ги посрещнат и приберат. Д. Фучеджиев, Р, 293.
3. Прен. Който е свързан с различия в мнения, схващания, позиции и под. В землята ни са дошли от разни страни много проповедници, като от Гърция, Армения и други места, и ни учат разно; ние трябва ли да слушаме техните разногласни учения? Д. Маринов, ИБЛ [еа]. Независимо от разногласното определяне .. на темите за маргиналното и другостта и легитимирането им чрез „женското писане“, ние все пак ще използваме тази фраза. ЛВ, 2008, бр. 4 [еа].