РАЗНОГЛА̀СНО. Книж. Нареч. от разногласен; с различни гласове, звучене. Денят беше сив; зеленината блестеше ярко; птиците цвърчаха някак разногласно. К. Константинов, П (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)