РАЗНОГЛЀДСТВО, мн. няма, ср. Недостатък на зрението, обикн. вроден, при който има нарушена координация в движенията на очите, като едното око се отклонява към носа или слепоочието; кривогледство, страбизъм. Королис страдаше от разногледство — едното му око гледаше напред нормално, а другото беше изкривено. П. Василев, ГМ (превод) [еа]. — Дразни ли Ви това разногледство? — навъси се още повече лекарското чело. Й. Попов, ИЖП, 59.