РАЗНОЕЗЍЧИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Наличие на различни езици, общуване на различни езици в една област, населено място и под. или от дадена общност, група от хора. Противоп. едноезичие. В резултат на печенежките набези .. положението в Паристрион било крайно нестабилно. Макар българите да доминирали, появили се и много .. смесени „варвари“, а в дунавските градове царяло разноезичие. Пл. Павлов, БАСБ [еа]. В юдаизма и християнството многоезичието от векове се свързва с греха и наказанието. Може би затова и днес някои учени твърдят, че разноезичието води до разединение, неразбирателство, отчуждение. Ние, 2002, кн. 9 [еа]. Как е забавно разноезичието на спътниците, които непрестанно се менят — след всеки град, след всяка нова граница! М. Кремен, РЯ, 457. След концерта публиката се отправи към кръчмите .. Насочиха се към ресторант „Молерите“ .. Там нямаше нищо особено освен разноезичието по масите. ДТ, 2007, бр. 198 [еа].
2. Прен. Книж. Наличие на различни мнения, схващания, позиции по определен въпрос, липса на единство, на съгласие; разногласие. Противоп. единодушие, единомислие. Нашият народ е надарен с невероятна съдба и способности, с пъргав и схватлив ум, с изкусни ръце. В същото време често липсва единомислие, има разноезичие .., когато е дума и за народното дело. Д, 2004, бр. 250 [еа]. Правейки дипломната си работа .., потърсих всичко писано по въпроса, което може да се намери у нас, и се натъкнах на .. разноезичие в мненията за новелата. Сл, 2005, кн. 11 [еа].