РАЗНОРО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разнороден. Противоп. еднородност, еднотипност. Византийските автори през VI-VII в. съобщават различни племенни названия [на прабългарите] .. Тези трудности се обясняват с подвижността на отделните племена, с тяхната сравнителна разнородност, резултат от различните кръстосвания и етнически заемки. Ст. Ваклинов, ФСК [еа]. Общността [на арменците] е едновременно единна заради общите етнос, вероизповедание и традиции, но е и разслоена, което се дължи на вътрешната разнородност. Е. Мицева, АБ [еа]. Това беше организирана и дисциплинирана армия, въпреки цялата си разнородност. С. Миланова, ЛАР (превод) [еа].