РАЗНО̀СВАМ, -аш, несв.; разно̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Разнасям; разносям, разнисам. Дядо Либен не може да види ситните търговци, които разносват едно-друго по селото, а ако тия купчии са из друго село или из друг град, той ги гони. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 46. Когато търговците биле от по-горните съсловия, то имали свои разносвачи, които или са продавали стоките на място, или са ги разносвали по другите крайове. Знан., 1875, бр. 6, 92. По воздуха се преносвала миризма от младите треви и бурени, а восточният вятър разносвал тия миризми по всичка България. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 28. Преди много години живял .. един цар, който дотолкова обичал да бъде облечен в ново, щото всичките си пари разносвал за нови дрехи. Христом. ВВ II, 36. разносвам се, разнося се страд.

РАЗНО̀СВАМ СЕ несв.; разно̀ся се св., непрех. Остар. и диал. Разнасям се; разносям се, разнисам се. Много вещества от планинските породи, като са разпуснати във водата, разрушават самите породи, а сами, когато са вече разтопени, са разносват по земята. Знан., 1875, бр. 10, 152.


Източник: Речник на българския език (онлайн)