РА̀ЗНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Остар. 1. Само ед. Книж. Отвл. същ. от разен; нееднаквост, различност. Ако би по някое чудо мъжете и жените биха се уподобили един другиму и ако би се изгладила .. разността на техните вкусове и навици, тогаз те биха престанали да се обичат. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 32. Поради разността на продаваемите неща различни са и начините на предаването им. ДЗОИ III (превод), 71. То [детинството] не знае игото на законите .., препирните, които ражда разността на мненията. Ч, 1871, бр. 8, 244.
2. Книж. Различие (в 1 и 2 знач.), разлика (в 1 и 2 знач.). Всякий народ ся изражава по свой образ, а не така, както друг народ. Тая разност е свойство на язика. С. Доброплодни, П, 59. Сравнението е описание на подобностите или разностите на две лица, два характера .., с една реч, между две нечта. Д. Попов, СбРС (превод), 18. При сичките разности на текста между глаголицата и кирилицата, най-дребното сличаване на паметниците на едното и на другото писмо ясно показва, че преводът на Светото писание е направен непосредствено от гръцкия език, а не от латинския. Ив. Момчилов, СО (превод), 142-143. Руский отговор прекарва едно по друго съществующите разности във взглядовете на двете страни [българите и Патриаршията]. Св. Миларов, Н, 1983, кн. 2, 145-146.
3. Аритм. Разлика (в З знач.), остатък (в 9 знач.). По-голямото от дадените числа .. нарича се умаляемо, по-малкото .. — умалител, а числото, което ся получи от изваждането, зове се остатък, разност, разлика. Хр. Данов, ТПЧ, 2. Дума са по-голямото число умаляемо, по-малкото умалително.., а превозходството, с което по-голямото превозходи по-малкото — разност или остатък. Хр. Павлович, А, 7-8.