РАЗНОСТРА̀ННО нареч. 1. От различни страни, в различни аспекти, направления; многостранно. Противоп. едностранно. Този тип диагностика има изразен качествен характер и разглежда изучаваните явления диференцирано, но разностранно и в динамика. Ив. Карагьозов, ДО [еа]. Радостно е, че .. с новите си „учени операции“ тя [съвременната българска фолклористика] по-дейно ще привлича вниманието .. върху народната песен и по-разностранно ще изследва своя обект. Н. Георгиев, БНП [еа]. Още в далечната 1885-а предците ни предлагат .. да се уредят във всеки град и селце по една общинска библиотека с читалня, с което ще се помогне много и разностранно не само на народните маси, а и за книжнината ни. Банк., 2008, бр. 18 [еа].
2. Със знания, талант, умения в различни сфери, области; многостранно. Александър Фол не е сух кабинетен учен. Той е разностранно надарен човек .. Музикално образован .. С дарба да пише. Култ., 2003, бр. 27 [еа]. Климент .. бил разностранно образован учен, енциклопедист за своето време, който преподавал не само духовна наука, а и светски знания. Пр, 1952, кн. 5, 86. Разностранно развита личност.