РАЗНО̀СЯМ, -яш, несв.; разно̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Разнасям; разносвам, разнисам.. Клеант .. не имаше със що да живей, та да чете, ами ходяше нощем да вади вода из един кладенец и я разносяше из къщията, та изваждаше хлябат си; а денем ходяше на училището, та четяше. П. Берон, БРП, 68-69. Цветните билки благоухаяха, вятъра разносяше миризливий прашец и го доносяше до ноздрите на пътника. Ц. Гинчев, ДТ, 1. Всички съдове, които доносят кръвта в сръдцето, наричат ся вени. Всички, които я разносят от сръдцето, наричат ся артерии. НКАФ (превод), 52. Друга врата, мале, / от дек ветер дуе, / и га ке ветер духне, / през нетре да мине, / да разноси, мале / моята бела мухла. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 39. Орли да те разносят. Клетва. П. Р. Славейков, БП ІІ, 18. разносям се, разнося се страд. В него [Пирот] излизат твърде добри килиме, кои ся разносят .. по всичка Европа. Т. Икономов, КЗ, 36.
РАЗНО̀СЯМ СЕ несв.; разно̀ся се св., непрех. Остар. и диал. Разнасям се; разносвам се, разнисам се. Пръстта от дупки или трапчета, като пристои няколко месяца отвънка, разнося се и остава малко. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 24. Из тревата от вси страни се разносяше хръкане от заспалото войнство. Н. Бончев, ТБ (превод), 42. Тъмнина и тишина владееше всъду .. и разносяше се глас от проповед. Б. Димитров, Я І (превод), 85. В другите дни не може да биде трапезата обща, защото ся разносят братия по различните служби. Ив. Дуйчев, РС [еа]. Рано да се пазар сбира, / по-рано да се разнося / че идат еничари. Нар. пес., СбНУ ХХХХV, 370.