РАЗНОТЍПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. За предмети или абстрактни същности, явления — които са от различен тип, вид, с различни характеристики, особености; разнороден. Противоп. еднороден, еднотипен. Едно желязно походно легло зад вратата и няколко разнотипни стола допълняха очевидно изменената .. мебелировка на кабинета. Ем. Манов, ДСР, 34. Най-ранните регистри датират от 40-те години на XV в. .. Те са разнотипни по форма и съдържание — кратки и обширни тимарски описи, джизие-регистри, списъци на различни категории население. Цв. Георгиева, П (Хр. Гандев, БН) [еа]. Възникващите проблеми обхващат: .. представянето на най-новата българска литература чрез разнотипните периодични издания. ДП, 2001, кн. 46 [еа]. Към класификации, основаващи се на чисто европейски естетически явления и течения, следва да се подхожда твърде предпазливо, тъй като става въпрос за сравнение на разнотипни цивилизации и култури. Й. Бибина, ИТЛ І [еа]. Сборникът включва разнотипни материали — статии, критически обзори, есета. Разнотипна архитектура.