РАЗНОЧЍНСТВО, мн. няма, ср. Истор. Съвкупност от обществени идеи, схващания на разночинците. Идеите на декабристите добиват особено значение за най-горната интелигенция през царуването на Николай І .. Разночинството обаче дава калейдоскопична картина на това идейно бунтарство. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 61. Руското разночинство .. е някак по-близко до духовния му [на Икономов] строй. Т. Жечев, БВ, 359. Критика на разночинството.


Източник: Речник на българския език (онлайн)