РАЗОБА̀РЯМ, -яш, несв.; разобо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Разоборвам. Лошите примери разобарят и чтото е създадено от добри съвети. Й. Груев, СП (превод), 296. разобарям се, разоборя се страд. — Заповядай, господарю! Да са очува животът ни и да са не разобарят къщите ни. НБ, 1876, бр. 34, 48. Да преброи чловек горе-доле, ще намери през годината не по-малко от 30 суеверни празника, в които не само ничто не ся работи и не ся изкарва, но още ся пръска и готовото, а напогон ся разобаря и здравието. Лет., 1874, 222.