РАЗОБЍКВАМ, -аш, несв.; разобѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разобѝкнат, св., прех. Остар. Разлюбвам. Какво намериха в града тия, които разобикнаха селото? Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 193. Разобикнах природата и градът ме плени. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІІ, 307. Тоя свят / не съм го досущ разобикнал, / не съм! Ив. Вазов, Съч. І, 87. разобиквам се, разобикна се страд. и взаим.