РАЗОБЛИЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разобличавам и от разобличавам се; разобличение, изобличаване, изобличение. Фалшивите кредитни карти са разпространявани в страни от Европейския съюз, в разобличаването на престъпната група българската полиция е взаимодействала със служби от Германия, Италия. Нов., 2006, бр. 126 [еа]. Разобличаването на фалшификаторите на пари получило такъв отзвук, че наплашило враждуващите сили от унгарската върхушка и било взето решение „да се сложат спирачки“ на делото. Ст. Иванова, РФБ (превод) [еа]. Партията им е нелегална и едничкото средство за разобличаване на политиката на правителството е тайното разпространение на позиви и лозунги. Д. Ангелов, ЖС, 41. Разобличаванията на отклонилите се от верния път грешни желания и действия става постоянна необходимост в живота на вярващия. Д. Варзоновцев, ФМ [еа].