РАЗОБЛИЧА̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от разобличавам като прил. Който има за цел да разобличи някого или нещо, който служи за разобличаване на някого или нещо; разобличителен, изобличителен. Бившият ревизор .. е привършил разследването си за корупцията, свързана със Закона за държавните и общински поръчки .. Разобличаващите документи скоро ще бъдат извадени на бял свят. Сега, 1999, бр. 156 [еа]. Вицепремиерът .. е обвинен в злоупотреба със служебното положение и укриване на данъци .. след разобличаваща публикация във вестник „Зиуа“. С, 2006, бр. 4682 [еа]. Разстреляна е разследващата журналистка Вероника Герен. Нейната екзекуция е поръчана от местен наркобос заради серия разобличаващи публикации. Банк., 2006, бр. 16 [еа]. „Предлагам в останалите предавания да няма разобличаващи и компрометиращи материали, а да позволим на кандидатите, които отиват на балотаж, да се явят по телевизията с кратки обръщения към своите избиратели“. Г. Данаилов, ДС 2002 [еа]. Разобличаващи снимки.