РАЗОБЛИЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който разобличава някого или нещо, който служи за разобличаване на някого или нещо; изобличителен, разобличаващ. Секретарят на социалистическата партия Матеоти е убит в 1924 г. след разобличителна реч срещу Мусолини. М. Семков, ЗСИ [еа]. Кметът усмихнат очакваше нови разобличителни въпроси. Хр. Радевски, Избр. пр ІІІ, 119-120. След като написа последния си жестоко разобличителен роман „Възкресение“, фарисеите първосвещеници го отлъчиха от църквата. А. Каралийчев, С, 134. Особено силни и разобличителни статии за администрацията в новоосвободените земи се появиха по страниците на в. „Нова България“. Ст. Трифонов, Т [еа]. Тя знае, че има разобличителни доказателства срещу епископа. Ако процесът продължи, те ще бъдат изкарани наяве. В. Първанов, ПС (превод) [еа]. Разобличителни документи. Разобличителни снимки. Разобличителна публикация. Разобличителна сатира.
2. Който е присъщ на информация, сведение, факти, думи, които разобличават някого или нещо; изобличителен. Подобни образи могат да бъдат творение само на едно романтично въображение .. В „Тютюн“ най-силно се проявяват тия черти от писателския натюрел на Димитър Димов въпреки огромната разобличителна сила .. на тоя роман. Д. Димов, Съч. [еа]. Всички ние, честни и талантливи писатели, винаги сме се борили срещу лакирането на действителността .. Но при Солженицин е налице опасност .. от другата крайност: в творбите му има места с чисто очерков разобличителен характер. Б. Мисирков, РТДМ (превод) [еа]. В демаскиращ, разобличителен тон, той [Владимир Трендафилов] представя облагодетелстваната роля на редакторите на „Литературен вестник“. ЕЛ, 2004, кн. 1-2 [еа]. Написан в сурово разобличителен стил, пронизан .. от Джордж-Оруеловия гняв, романът е нов забележителен феномен от абсурдната история на съвременността. ЛВ, 2007, бр. 30 [еа]. Разобличителен патос.