РАЗОРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който причинява големи материални загуби на някого, разорява някого. — Познавате ли ме, мис Аштън? — започна той и отметна от челото си падналите кичури. — Аз съм Едгар Рейвънсууд. .. Аз съм същият Рейвънсууд, който заради вас прости предишните обиди; и нещо повече: стиснах приятелски ръката на гонителя и разорителя на моето семейство. Хр. Кънев, ЛН (превод) [еа]. Всички тия хора открито проклинаха убиеца на .. роднините и приятелите им и разорителя на богатствата им; вълнуваха се, .. и издигаха глас за отмъщение. П. Драгоев, С (превод) [еа]. Разорители на бедните селяни.
2. Човек, който причинява разорение (във 2 знач.), опустошение на нещо. Пратеникът на султана, Караибрахим, разорителят на долината Елинденя, застана срещу своите жертви, срещу хората, които щеше да насилва, да мъчи, да убива. А. Дончев, ВР, 168. Тези племена не приличаха на прежните разорители. Дотогавашните врагове нападаха на империята повечето за плячка, .. А на тези нови племена не беше им целта толкова плячката, колкото опустелите византийски области, в които те искаха да се поселят. М. Дринов, ППБН, 17. И како не им биде срам от Бога и султана да разорят това знакомито училище?... Не е то добро! .. Тамошнии коджабашия и други пет разорители ще разумеят како и защо нагонили учителя!... Й. Хаджиконстантинов-Джинот, БС, 84. Шефкет паша, разорителят на Батак, побягнал в Белгия. НБ, 1876, бр. 40, 158.