РАЗОРЪЖА̀ВАМ, -аш, несв.; разоръжа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Отнемам оръжието на някого; обезоръжавам. Противоп. въоръжавам. — Господин генерал, току-що получих заповедта ви номер… Как да съобразя заповедта ви с тази на радиото, която ни задължава не само да не пропущаме през българска територия германски части, но и да ги разоръжим? Х. Русев, ПС, 243-244. Има сведения, че в Харманли и околните села българите са разоръжавали турски сеймени, съпротивлявали са се срещу цели османски отряди, за да защитят семействата и домовете си. К. Динков, Х, 84. През нощта на 8 срещу 9 август юнкерите от Военното училище и частите на Струмския полк заели София, разоръжили охраната на двореца и арестували княза. Ист. Х и ХI кл, 204. Когато Бадолио взе властта в Италия, германците разоръжиха и плениха италианските части в България. Св. Бъчварова, ПФМ [еа].
2. Предприемам действия държава или блок, съюз от държави да унищожи или намали въоръжението си, да съкрати средствата си за военни цели. Безкрайно логично звучи теорията, според която ако Вашингтон наистина се стреми да разоръжи други държави и да ги накара да не произвеждат ядрени боеприпаси, трябва да демонстрира личен пример. Банк., 2009, бр. 14 [еа].
3. Прен. Обезсилвам поддържаните от някого доводи, основания за нещо или правя да изчезне желанието за спор, за противопоставяне, за съпротива у някого; обезоръжавам. — Смея да твърдя от съдийски опит, че онова, което разоръжава хулителя, е пренебрежението. Б. Болгар, ОП, 150. Велинов не бе предполагал, че е възможно да се водят авторитетно хората иначе освен със смръщено или поне строго лице. После сам се убеди колко по-бързо той разоръжаваше и най-опърничавите с виц или закачка, колко по-лесно ги подчиняваше на себе си. Л. Дилов, ПО [еа]. Разоръжих опонентите си с усмивка и спокойствие. разоръжавам се, разоръжа се страд. Правителството и регентите на заседание от 26 август решават да се обяви неутралитет по отношение на военния конфликт между Германия и СССР, както и да се разоръжават хитлеристките подразделения. Ив. Янев, ВПБ [еа]. Султанът издал ираде (указ) да се разоръжи цялото българско население, и то чрез обиски по домовете и имотите им. Д. Войников, БИТ [еа].
РАЗОРЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; разоръжа̀ се св., непрех. 1. Освобождавам се от оръжието си. Като разчиташе на своите документи, той винаги постъпваше така: разоръжаваше се и спокойно влизаше в селото или в града, дето щеше да стане свръзката. Ем. Станев, ВТВ, 19-20. Четата се разоръжаваше с трескава бързина. Л. Стоянов, Б, 153. Като [партизаните] ги поканили да се разоръжат, висшите хитлеристки офицери отказали да дадат оръжието си. Г. Караславов, Избр. съч. III, 246. Революционната организация на територията на империята преустановила дейността си, но местните комитети не се разоръжили. Ил. Славков и др., С, 98.
2. За държава, блок, съюз от държави — унищожавам или намалявам въоръжението си, съкращавам средствата си за военни цели. Страните в региона се разоръжават.