РАЗОРЪЖА̀ВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от разоръжавам и от разоръжавам се; разоръжение. Разоръжаването на германските войски продължава, но някои от българските офицери не го изпълняват стриктно. Ив. Янев, ВПБ [еа]. Важен елемент от споразумението е пълното прекратяване на враждебните действия, последвано от разоръжаване на бунтовниците. Дем., 2001, бр. 236 [еа].
2. Само ед. Полит. Дейност, насочена към намаляване или премахване на средствата за масово унищожение, към съкращаване на средствата за военни цели в световен мащаб или в отделна държава, регион и др. През изтеклите три десетилетия световната организация [ООН] измина труден, но съдържателен път. Жалони по него са големите ѝ постижения в запазването и укрепването на международния мир и сигурност, .., напредъкът в областта на разоръжаването. М. Миланов, ТМП, 49. Проблемът за ядреното разоръжаване възниква и в края на 60-те години, когато се разработва текстът на договора за неразпространение на ядреното оръжие. Д, 2010, бр. 13, 8. Неуспехът на конференцията по разоръжаването предизвика всички държави да минат във фазата на най-страшните и трескави въоръжения. ОП, 1934, кн. 6-7, 105.