РАЗОРЪЖЀНИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Разоръжаване. Колкото по-бързо се озовем там [в селото], толкова по-голяма бе вероятността да изпълним поръчението. А във важността му Гена бе убедена. И то в края на краищата я накара да се съгласи на доброволно разоръжение. Ц. Драгойчева, ПД, 50. Ядрено разоръжение.