РАЗОРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разорявам и от разорявам се. Англичаните купували на безценица памука и лишавали занаятчиите от памук. Внасяните в Индия фабрични стоки конкурирали занаятчиите тъкачи. Всичко това допринесло за тяхното масово разоряване. Ист. VIII кл, 102-103. Бабата, като сложи едната си почерняла ръка на сърцето си, рече ни: — Тук боли повече. И ни разказа за пленението и разоряването на Чепино, както това е записано и в други книги и летописи. А. Дончев, ВР, 77. Днес най-старите [къщи] не са запазени, защото Копривщица подобно на други средногорски градчета, .., е била подложена на чести нападения и разорявания особено от страна на кърджалиите. Ст. Михайлов, БС, 164.