РАЗОСТА̀ВЯМ, -яш, несв.; разоста̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Развеждам2. „Що не я зарежеш — викам му, — това жена няма да ти е, .., ще дойдеш с мене да отидем в Настан да ви разостави ходжата, че да си гледаш кефа!“ Н. Хайтов, ДР, 16-17. разоставям се, разоставя се страд.
РАЗОСТА̀ВЯМ СЕ несв.; разоста̀вя се св., непрех. Диал. Развеждам се. Толкова му ся нажалило и го заболяло сърцето за първата жена, че ся решил да ся разостави с втората жена. А. Хаджоглу, ББ, 78.