РАЗОТЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разотивам се. Да останеше на младите и буйни боляри и властели, кой знае колко би продължило веселието, ако най-сетне на деветия ден сутринта императорските коняри не доведоха оседлания жребец на Андроника и сам императорът, .., не даде пръв знак за разотиване. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Пена искаше да се намеси, но само кимна на мъжа си: хайде, прибирай се и ти! И двамата поведоха разотиването. П. Велков, СДН, 407.