РАЗОЧАРО̀ВАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разочарован. Дано пред вас в несгодна / минута, призрака на вашите дела / сегашни с ням укор не стане — и чела, / с вълшебний ореол на подвизи огрени, / разочарованост не сегне да засени. П. П. Славейков, КП ч. III, 94.